Завръщане под клоните на спомена
Не ме ли помниш? Аз те нарисувах
със чер молив когато бях на пет.
И дълго плодовете ти сънувах
когато моят свят от мене те отне.
Във клоните ти дядо върза люлка.
Не си ли спомняш? В нея аз летях
заслушана във птичите ти звуци.
Далеч от теб, растейки, остарях…
А баба сладостта ти във компоти
затваряше за да е сладка зимата.
Пък аз омазана във крушовите сокове
кръжах край теб и ти измислях име.
Животът с неочаквана жестокост
намести чакрите ми с тежък чук.
Не си ли спомняш роклята ми розова?
След толкова лета аз пак съм тук.
Пристъпвам, насълзена, развълнувана
и милвам грапавата ти кора.
Доведох внучката да нарисува
издънката до твоята снага…
© Дочка Василева All rights reserved.
