Завръщане при морето
Завръщане при морето
Здравей Море!... Това съм аз –
позна ли блудния моряк?...
А днес астралната ти власт
на твоя бряг ме връща пак...
Аз някога от него сам
приех на вятъра страстта –
и във Безкрая, както в храм,
покръстен бях във Вечността...
А може би накрай света
да знаеш остров неоткрит
и там обзет от лудостта –
да спре Духът ми упорит!...
Но с кръчма да е този бряг,
а някой: ром да е успял
да пренесе незнайно как
през Океана побеснял...
Жени красиви със цветя
облечени, да има там –
в религията на Страстта
и жри́ци в звездния си храм...
Но искам аз да бъда пръв,
а после цялата тайфа
(готова и да лее кръв)
след мен да стъпи на брега.
Море, днес пак съм на брега
и влюбен пак, и пак без ум –
влече астралната тъга
със тихият прибоен шум...
И пак съм част от Вечността
Море в живот не тъй честит,
но някъде в Безкрайността
все има остров неоткрит!...
Вълни внезапно вдигаш с гръм,
бучиш и нямаш миг покой –
Море, Море със тебе съм:
от тук през Вечността – все твой!...
07.05.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
