2.07.2014 г., 20:18

завръщането на дъждовете...

1.9K 0 44

 

 

                                               

                                        

                                            заваля... а дъждът е поезия
                                            с онзи дъждовен рефрен от неказани думи
                                            за стих...
                                            и сълзи февруарският ден като ласка
                                            за миг тишината помежду ни с нежност повила...
                                            притихнал в тополите
                                            жадно за пролет напъпили
                                            вятърът влюбено пак за любов ни нашепва
                                            в разлистено стръкче стаена...
                                            а ти...
                                            отдалеко сълзите дъждовни събираш
                                            и дишаш за мен... със сърцето си
                                            в ритъм обично трептящ
                                            и превръщат се капките в думи
                                            за тебе
                                            изящно изписани
                                            с тихия пролетен дъжд
                                            завалял...





                                             музика >>>    Return of the rains



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...