2 июл. 2014 г., 20:18

завръщането на дъждовете...

1.9K 0 44

 

 

                                               

                                        

                                            заваля... а дъждът е поезия
                                            с онзи дъждовен рефрен от неказани думи
                                            за стих...
                                            и сълзи февруарският ден като ласка
                                            за миг тишината помежду ни с нежност повила...
                                            притихнал в тополите
                                            жадно за пролет напъпили
                                            вятърът влюбено пак за любов ни нашепва
                                            в разлистено стръкче стаена...
                                            а ти...
                                            отдалеко сълзите дъждовни събираш
                                            и дишаш за мен... със сърцето си
                                            в ритъм обично трептящ
                                            и превръщат се капките в думи
                                            за тебе
                                            изящно изписани
                                            с тихия пролетен дъжд
                                            завалял...





                                             музика >>>    Return of the rains



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...