Jul 2, 2014, 8:18 PM

завръщането на дъждовете...

  Poetry » Love
1.9K 0 44

 

 

                                               

                                        

                                            заваля... а дъждът е поезия
                                            с онзи дъждовен рефрен от неказани думи
                                            за стих...
                                            и сълзи февруарският ден като ласка
                                            за миг тишината помежду ни с нежност повила...
                                            притихнал в тополите
                                            жадно за пролет напъпили
                                            вятърът влюбено пак за любов ни нашепва
                                            в разлистено стръкче стаена...
                                            а ти...
                                            отдалеко сълзите дъждовни събираш
                                            и дишаш за мен... със сърцето си
                                            в ритъм обично трептящ
                                            и превръщат се капките в думи
                                            за тебе
                                            изящно изписани
                                            с тихия пролетен дъжд
                                            завалял...





                                             музика >>>    Return of the rains



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...