26.08.2023 г., 7:34 ч.  

Спомен 

  Поезия » Друга
376 0 0
Минава бавно есента,
от лятото догаря –
без радост като песента,
латерна що повтаря.
В прозореца една луна
лъчите си изсипа,
погледна ме и в мен позна
един живот във дрипа.
Тогаз заспах и сън видях –
вървях в поле блатисто.
Макар и сам, не чувствах страх,
в душата ми бе чисто. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Предложения
  • На теб Не мога да се скрия. Не и днес. (Самотна съм и малко ми се плаче.) Животът ми е мръсен, черен...
  • Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб. Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки и когато...
  • Какво, че ставам днес на 50? Лицето ми на 50 дори сияе. Любовна треска още ме тресе и още под лъжичк...

Още произведения »