9.08.2011 г., 11:16

Завръщаш ме

1.2K 0 9

На Ф.

 

Завръщаш ме в живота, скъпи мой.

И стига ми, че някъде те има.

Под покрива на този свят

покой,

поръсен с тиха радост,

в теб намирам.

Изправен със осанката на мъж,

понесъл обич,  колкото планета,

потъвам във гласа ти, вземам дъх

и моля за уюта на ръцете ти...

Завръщам се с очите на дете.

В зова ти се потапям доверчиво.

Вълнувам се от бягството си в теб -

ухае на любов. И съм щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нинче, благодаря ти! Радост си ми!
    ---
    Какъв ти символизъм, Краси. Беше само миг, който отлетя...и отново е тихо. Благодаря ти за посещението!
  • Някакъв странен символизъм открих тук, Люси: четиринайсет реда - по един за всеки месец и два за свещици! Бъди щастлива, момиче - суперско е!
    Зем.
  • Силви, благодаря ти, прекрасна!
    ---
    Лили радвам се, че си тук с хубавата си оценка!
    ---
    Благодаря, Жанет! Чудесна си!
    ---
    Звънтят и хубавите ти думи, мила Мария! Благодаря ти от сърце!
    ---
    Ели, радваш ме! Поздрави, слънчева!
    ---
    За мен е чест оценката ти, Павли! Благодаря ти, мила!:*
    ---
    Илко, чудесен си! Радваш ме, както винаги!
    ---
    Неговото нежно внимание, ме накара да потопя пак перото в светлите струи на любовната лирика, Роси. След пауза, отново опитвам. Дано да се е получило. Благодаря ти, мило сърчице!
    ---
    О, Ив, трогната съм от красивите ти думи! Поздравите ти са сияйни и ме зашеметяват с блясъка си! Връщам ти го удвоен, Ив!
  • Влюбено, шепотно. Поздрави свише, Люси.
  • Да, ухае на любов. Поздрав за хубавите стихове, Людмила!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...