9.08.2011 г., 11:16

Завръщаш ме

1.2K 0 9

На Ф.

 

Завръщаш ме в живота, скъпи мой.

И стига ми, че някъде те има.

Под покрива на този свят

покой,

поръсен с тиха радост,

в теб намирам.

Изправен със осанката на мъж,

понесъл обич,  колкото планета,

потъвам във гласа ти, вземам дъх

и моля за уюта на ръцете ти...

Завръщам се с очите на дете.

В зова ти се потапям доверчиво.

Вълнувам се от бягството си в теб -

ухае на любов. И съм щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нинче, благодаря ти! Радост си ми!
    ---
    Какъв ти символизъм, Краси. Беше само миг, който отлетя...и отново е тихо. Благодаря ти за посещението!
  • Някакъв странен символизъм открих тук, Люси: четиринайсет реда - по един за всеки месец и два за свещици! Бъди щастлива, момиче - суперско е!
    Зем.
  • Силви, благодаря ти, прекрасна!
    ---
    Лили радвам се, че си тук с хубавата си оценка!
    ---
    Благодаря, Жанет! Чудесна си!
    ---
    Звънтят и хубавите ти думи, мила Мария! Благодаря ти от сърце!
    ---
    Ели, радваш ме! Поздрави, слънчева!
    ---
    За мен е чест оценката ти, Павли! Благодаря ти, мила!:*
    ---
    Илко, чудесен си! Радваш ме, както винаги!
    ---
    Неговото нежно внимание, ме накара да потопя пак перото в светлите струи на любовната лирика, Роси. След пауза, отново опитвам. Дано да се е получило. Благодаря ти, мило сърчице!
    ---
    О, Ив, трогната съм от красивите ти думи! Поздравите ти са сияйни и ме зашеметяват с блясъка си! Връщам ти го удвоен, Ив!
  • Влюбено, шепотно. Поздрави свише, Люси.
  • Да, ухае на любов. Поздрав за хубавите стихове, Людмила!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...