На Ф.
Завръщаш ме в живота, скъпи мой.
И стига ми, че някъде те има.
Под покрива на този свят
покой,
поръсен с тиха радост,
в теб намирам.
Изправен със осанката на мъж,
понесъл обич, колкото планета,
потъвам във гласа ти, вземам дъх
и моля за уюта на ръцете ти...
Завръщам се с очите на дете.
В зова ти се потапям доверчиво.
Вълнувам се от бягството си в теб -
ухае на любов. И съм щастлива.
© Людмила Билярска Всички права запазени
---
Какъв ти символизъм, Краси. Беше само миг, който отлетя...и отново е тихо. Благодаря ти за посещението!