В мен, любовта се завърна,
с любовта си ме прегърна.
Бях сама, непрогледнала света,
със сълзица, която светеше в нощта.
През прозореца гледах звездите,
заедно посрещахме правотите.
Светът ми бе илюзия,
а сърцето туптеше, за идилия.
Бях наивна-още млада,
ехтят ветровете безпощада.
Неоткривах себе си и страдах,
но с усмивка продължавах.
Не бях готова, за любовта,
а чрез нея обикнах света.
Радвам се, че съдбата ме подготви,
за да ме дари с дъщеря.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени