Dec 1, 2019, 8:27 PM

Завърна се любовта

  Poetry » Other
1K 2 0

В мен, любовта се завърна,
с любовта си ме прегърна.
Бях сама, непрогледнала света,
със сълзица, която светеше в нощта.

През прозореца гледах звездите,
заедно посрещахме правотите.
Светът ми бе илюзия,
а сърцето туптеше, за идилия.

Бях наивна-още млада,
ехтят ветровете безпощада.
Неоткривах себе си и страдах,
но с усмивка продължавах.

Не бях готова, за любовта,
а чрез нея обикнах света.
Радвам се, че съдбата ме подготви,
за да ме дари с дъщеря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...