1 дек. 2019 г., 20:27

Завърна се любовта

1K 2 0

В мен, любовта се завърна,
с любовта си ме прегърна.
Бях сама, непрогледнала света,
със сълзица, която светеше в нощта.

През прозореца гледах звездите,
заедно посрещахме правотите.
Светът ми бе илюзия,
а сърцето туптеше, за идилия.

Бях наивна-още млада,
ехтят ветровете безпощада.
Неоткривах себе си и страдах,
но с усмивка продължавах.

Не бях готова, за любовта,
а чрез нея обикнах света.
Радвам се, че съдбата ме подготви,
за да ме дари с дъщеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...