В мен, любовта се завърна,
с любовта си ме прегърна.
Бях сама, непрогледнала света,
със сълзица, която светеше в нощта.
През прозореца гледах звездите,
заедно посрещахме правотите.
Светът ми бе илюзия,
а сърцето туптеше, за идилия.
Бях наивна-още млада,
ехтят ветровете безпощада.
Неоткривах себе си и страдах,
но с усмивка продължавах. ...