2.11.2011 г., 19:31

Завърнах се...

820 0 13

Завърнах се, откривайки само тишината,

в праха от минали години.

Завърнах се, а как боли самотата,

дъхът в есенно изсъхнали градини.

 

Потъвах в пръст, отчаяно дълбоко,

листа - затихнали сълзи,

разпъвах кръст, падах от високо.

Яростта дали в мен пълзи?

 

Търсех, страдах и умирах,

път на клетка жизнен,

губех, падах и откривах

кръстопът в свят безмислен.

 

Завърнах се, във нота на пиано,

заглъхваща от трепет на ръка,

живот тлеещ, време спряно,

тъга, пътуваща във Вечността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...