2.11.2011 г., 19:31

Завърнах се...

817 0 13

Завърнах се, откривайки само тишината,

в праха от минали години.

Завърнах се, а как боли самотата,

дъхът в есенно изсъхнали градини.

 

Потъвах в пръст, отчаяно дълбоко,

листа - затихнали сълзи,

разпъвах кръст, падах от високо.

Яростта дали в мен пълзи?

 

Търсех, страдах и умирах,

път на клетка жизнен,

губех, падах и откривах

кръстопът в свят безмислен.

 

Завърнах се, във нота на пиано,

заглъхваща от трепет на ръка,

живот тлеещ, време спряно,

тъга, пътуваща във Вечността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...