2 нояб. 2011 г., 19:31

Завърнах се...

818 0 13

Завърнах се, откривайки само тишината,

в праха от минали години.

Завърнах се, а как боли самотата,

дъхът в есенно изсъхнали градини.

 

Потъвах в пръст, отчаяно дълбоко,

листа - затихнали сълзи,

разпъвах кръст, падах от високо.

Яростта дали в мен пълзи?

 

Търсех, страдах и умирах,

път на клетка жизнен,

губех, падах и откривах

кръстопът в свят безмислен.

 

Завърнах се, във нота на пиано,

заглъхваща от трепет на ръка,

живот тлеещ, време спряно,

тъга, пътуваща във Вечността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елeна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...