2 нояб. 2011 г., 19:31

Завърнах се...

822 0 13

Завърнах се, откривайки само тишината,

в праха от минали години.

Завърнах се, а как боли самотата,

дъхът в есенно изсъхнали градини.

 

Потъвах в пръст, отчаяно дълбоко,

листа - затихнали сълзи,

разпъвах кръст, падах от високо.

Яростта дали в мен пълзи?

 

Търсех, страдах и умирах,

път на клетка жизнен,

губех, падах и откривах

кръстопът в свят безмислен.

 

Завърнах се, във нота на пиано,

заглъхваща от трепет на ръка,

живот тлеещ, време спряно,

тъга, пътуваща във Вечността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елeна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...