Завърнах се...
Завърнах се, откривайки само тишината,
в праха от минали години.
Завърнах се, а как боли самотата,
дъхът в есенно изсъхнали градини.
Потъвах в пръст, отчаяно дълбоко,
листа - затихнали сълзи,
разпъвах кръст, падах от високо.
Яростта дали в мен пълзи?
Търсех, страдах и умирах,
път на клетка жизнен,
губех, падах и откривах
кръстопът в свят безмислен.
Завърнах се, във нота на пиано,
заглъхваща от трепет на ръка,
живот тлеещ, време спряно,
тъга, пътуваща във Вечността!
© Елeна All rights reserved.
