2 nov 2011, 19:31

Завърнах се...

  Poesía
821 0 13

Завърнах се, откривайки само тишината,

в праха от минали години.

Завърнах се, а как боли самотата,

дъхът в есенно изсъхнали градини.

 

Потъвах в пръст, отчаяно дълбоко,

листа - затихнали сълзи,

разпъвах кръст, падах от високо.

Яростта дали в мен пълзи?

 

Търсех, страдах и умирах,

път на клетка жизнен,

губех, падах и откривах

кръстопът в свят безмислен.

 

Завърнах се, във нота на пиано,

заглъхваща от трепет на ръка,

живот тлеещ, време спряно,

тъга, пътуваща във Вечността!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...