Завърнах се при теб
- Мило либе, три лета ме няма
дохождам си и си променена,
беше спокойна и все засмяна
сега угрижена си и сломена.
- По тебе, либе, грижите бяха,
да мисля как си в пек и дъжд,
тревожни дните ми отминаха,
самотни без любимия ми мъж.
- Игриви бяха черните зеници,
заливаха ме с топъл водопад,
изчезнали са ярките звездици,
тъжни плуват в тъма и хлад.
- Изчезна от очите светлината:
сълзите я измиха, потъмняха.
В плач смрази им се топлината,
че три години теб не те видяха.
- Косите дълги, тъмен кехлибар,
ухаещи на аромат от пролетта,
по тез вълни дълго съм копнял,
сега са къси, друг им е цвета.
- Сняг появи се в гъстите коси:
посребряха, наваля ги сивота,
зимен аромат от тях се носи,
отрязах ги във миг на самота.
- Снагата стройна, сочна, млада,
така желана, налята като плод,
в съня дори донесла ми наслада,
сега е суха и слаба, без живот.
- По теб посърнах, по копнежа
да ме прегърнат двете ти ръце,
хапка в уста не можах да сложа
без вода изсъхна и тяло и лице.
- Дойдох си, дома съм си, мила.
Изтрий очи, виж ме, не ридай.
Същата в душа си се съхранила -
с нежността си ме приласкай.
- Душата и сърцето ми са същи
не може време да ги промени.
Дочакан връщаш се във къщи
добре дошъл си, либе, поседни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
)
