Завърнах се при теб
- Мило либе, три лета ме няма
дохождам си и си променена,
беше спокойна и все засмяна
сега угрижена си и сломена.
- По тебе, либе, грижите бяха,
да мисля как си в пек и дъжд,
тревожни дните ми отминаха,
самотни без любимия ми мъж.
- Игриви бяха черните зеници,
заливаха ме с топъл водопад,
изчезнали са ярките звездици,
тъжни плуват в тъма и хлад.
- Изчезна от очите светлината:
сълзите я измиха, потъмняха.
В плач смрази им се топлината,
че три години теб не те видяха.
- Косите дълги, тъмен кехлибар,
ухаещи на аромат от пролетта,
по тез вълни дълго съм копнял,
сега са къси, друг им е цвета.
- Сняг появи се в гъстите коси:
посребряха, наваля ги сивота,
зимен аромат от тях се носи,
отрязах ги във миг на самота.
- Снагата стройна, сочна, млада,
така желана, налята като плод,
в съня дори донесла ми наслада,
сега е суха и слаба, без живот.
- По теб посърнах, по копнежа
да ме прегърнат двете ти ръце,
хапка в уста не можах да сложа
без вода изсъхна и тяло и лице.
- Дойдох си, дома съм си, мила.
Изтрий очи, виж ме, не ридай.
Същата в душа си се съхранила -
с нежността си ме приласкай.
- Душата и сърцето ми са същи
не може време да ги промени.
Дочакан връщаш се във къщи
добре дошъл си, либе, поседни.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
)
