19.10.2017 г., 23:42 ч.

... завързана за думите... 

  Поезия » Любовна
1984 14 24

... завързана за думите или: пушечния балтон на мъката...

 

Вържи десетата виелица на зимата,

балтонът ѝ да мята сиви пушеци.

Наместо чай – налей от снежно виме,

свисти полето – няма птиче сгушено.

 

Лютят прозорците – кълбят лули и бъбрят 

и шал тъче на черчевето паяк.

От самотата гост ли е посръбнал

или самотник сретата си кае...

 

Вържи ми мислите – безмислие да стигна,

на шипка злата орис да разпъна.

Орел сърцето ми да накълве и вдигне

и да го пусне на скала да гръмне.

 

Как искам да приличам на пройдоха,

ръкавите ми да лъщят от навик.

И в цялата злодейска суматоха:

Със думи мъката си давя...

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??