... завързана за думите...
... завързана за думите или: пушечния балтон на мъката...
Вържи десетата виелица на зимата,
балтонът ѝ да мята сиви пушеци.
Наместо чай – налей от снежно виме,
свисти полето – няма птиче сгушено.
Лютят прозорците – кълбят лули и бъбрят
и шал тъче на черчевето паяк.
От самотата гост ли е посръбнал
или самотник сретата си кае...
Вържи ми мислите – безмислие да стигна,
на шипка злата орис да разпъна.
Орел сърцето ми да накълве и вдигне
и да го пусне на скала да гръмне.
Как искам да приличам на пройдоха,
ръкавите ми да лъщят от навик.
И в цялата злодейска суматоха:
Със думи мъката си давя...
© Таня Георгиева All rights reserved.
