Oct 19, 2017, 11:42 PM

... завързана за думите... 

  Poetry » Love
1747 13 26

... завързана за думите или: пушечния балтон на мъката...

 

Вържи десетата виелица на зимата,

балтонът ѝ да мята сиви пушеци.

Наместо чай – налей от снежно виме,

свисти полето – няма птиче сгушено.

 

Лютят прозорците – кълбят лули и бъбрят 

и шал тъче на черчевето паяк.

От самотата гост ли е посръбнал

или самотник сретата си кае...

 

Вържи ми мислите – безмислие да стигна,

на шипка злата орис да разпъна.

Орел сърцето ми да накълве и вдигне

и да го пусне на скала да гръмне.

 

Как искам да приличам на пройдоха,

ръкавите ми да лъщят от навик.

И в цялата злодейска суматоха:

Със думи мъката си давя...

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Наместо чай – налей от снежно виме," завързана за думите! - и с думи мъката си давя.. Благодаря за поезията!

  • Знам разбира се.
  • Изпращам ти една красива виртуална мартеница, може би е вече на прозореца ти във формата на ледено заскрежено цвете! Усмихни вечерта и следващите си дни, заразих ги с пролетен оптимизъм, почти землячке! / аз съм от Ямбол, знаеш ли?/
  • Благодаря ти.
    Само думичката ми е малко покварена такава една.
    Не знам защо. Днес съм много критична.
    Прекалено даже.
    ЧБМ, Пастирке!
  • Май неправилно използвах тази дума или ти влагаш в нея друго съдържание... Възхищението ми е съвсем искрено, повярвай!
  • Лъщиш е като да си намазан с брокат. А аз съвсем не се чувствам така.
  • Лъщиш от оригинална метафоричност и това ме кара да те чета с респект! Браво!
  • Хубаво е!
    Хубава и творческа вечер, Dark_Island!
  • Много красиво и образно! Такава поезия топли душата ми, а финалът е своеобразен завършек на цялата симфония от образи:
    "Как искам да приличам на пройдоха,
    ръкавите ми да лъщят от навик.
    И в цялата злодейска суматоха:
    Със думи мъката си давя..."
  • Уау! Разкош! Направо ме разби!
  • Оригинално подтискащо... постигнала си го. Усетих.
  • Ах ти, пройдоха такава!!! Остани си завързана за думите, нали въображението ти е отвързано? Удави ме и мен...
  • Ехаа... Тук трябва да се пие...И наздраве!
    Виелица душа в душа разтваря.
    И времето от бреме става гара...
  • Готово е. Оставил съм го малко да втаса.
  • Нищо не следвам, оставила съм се импулсите да ме следват.
    И ти... Нещо мързелуваш, не пишеш...
  • Да следваме подсъзнателните(си) импулси..в стил Л. Арагон! Думите ти завихрят...и те като есента!(!
  • Сърдечни поздрави!
  • Благодаря, че поспряхте... Че есента завихря...
  • Страхотна образност - сюрреалистична.
    Поздрав!
  • Много образно....поздравления за хубавия стих!
  • Неповторим изказ!
    Прегръдка!
  • Мога само да се поклоня, Таня!
  • Не трудно да стане, но защо? Изключителен изказ!
  • Тук просто се мълчи! От респект!! Танечка!!
  • хубаво е
  • Завърза ме на единадесет, да знаеш.
Random works
: ??:??