Душата ми пропита е от мъка,

съдбата ми тежи кат планина

Очите ми -небе са, и вали.

Сърцето ми -на пепел , от тъга.

Съдба проклета и отровна,

ти днес ми казваш здрасти, утре -чао…

Лекувам рани, а самата аз съм болна… 

Влизаш в душата ми, а какво си всъщност дал?!

И залепените парченца на мига ти пръсна, 

така както разруших аз своята стена 

и пуснах те в ума си, в тъмното…

но не това си пожелал.

Ще минат дни, и месеци, години

ще бъдеш друг, и друга ще съм аз 

душата сродна ти отхвърли , и подмина…

Каквото взел си… друг ти го е дал.

Здравей, любов…и айде чао! 

Я.К