8.10.2021 г., 19:59

Здравей… и чао

712 0 0

Душата ми пропита е от мъка,

съдбата ми тежи кат планина

Очите ми -небе са, и вали.

Сърцето ми -на пепел , от тъга.

 

Съдба проклета и отровна,

ти днес ми казваш здрасти, утре -чао…

Лекувам рани, а самата аз съм болна… 

Влизаш в душата ми, а какво си всъщност дал?!

 

И залепените парченца на мига ти пръсна, 

така както разруших аз своята стена 

и пуснах те в ума си, в тъмното…

но не това си пожелал.

 

Ще минат дни, и месеци, години

ще бъдеш друг, и друга ще съм аз 

душата сродна ти отхвърли , и подмина…

Каквото взел си… друг ти го е дал.

Здравей, любов…и айде чао! 

Я.К

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yana Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...