Здравей, Интернет!
Весела Кънчева

Здравей, Интернет!
Мой верен приятел,
В самотните вечери,
Изпращам привет!...

В многолюдния свят,
И забързан наш век,
Единствено с теб
Мога да намеря Човек!...

Отварям Знакомства
Протягам ръка-
Приятелска, вярна,
Надеждна ръка!...

Дали има още самотни души?
На сайта поглеждам-
Гъмжии от изстрадали,
Търсещи близост души!...

Кой там е със име,
А друг-аноним,
Някой е с фото,
А друг се е скрил!...

От погледи лоши
И думи жестоки,
Навярно душата
Е страдала много...

Тъй много съдби са,
Кой женен, разведен,
А кой там е останал
Съвсем сам не знам...

И как да позная
Кой е за мен?
И кой ли ще иска
Да бъде със мен?

Но, ето, аз виждам,
Две черни очи,
Маслинки усмихнати,
В твоите очи!...

И тупа сърцето,
Прескача, буши!
Разбира горкото,
Че чаках и търсех
Тези очи!...

И пиша набързо Здравей!
Привет от България!
Чакам ответ!
И пристига с усмивка привет!

Здравей, Интернет!
Протягам ръка-
Да намеря приятел.
Мечтая за сродна душа...

Тъй много различни и близки
Житейски съдби...
А общото, дето ни свързва,
Са самотните вечери в къщи...

Самотни души сме
Ний знаем добре.
И търсим в безкрая
Нам сродна и нежна душа!

Обиди премного сме
Понесли въобще,
Че само този, който е страдал,
Може да те разбере!


17.12.2005г.
София, България