3.08.2006 г., 10:06

Здравей, Интернет!

975 0 2
Здравей, Интернет!
Весела Кънчева

Здравей, Интернет!
Мой верен приятел,
В самотните вечери,
Изпращам привет!...

В многолюдния свят,
И забързан наш век,
Единствено с теб
Мога да намеря Човек!...

Отварям Знакомства
Протягам ръка-
Приятелска, вярна,
Надеждна ръка!...

Дали има още самотни души?
На сайта поглеждам-
Гъмжии от изстрадали,
Търсещи близост души!...

Кой там е със име,
А друг-аноним,
Някой е с фото,
А друг се е скрил!...

От погледи лоши
И думи жестоки,
Навярно душата
Е страдала много...

Тъй много съдби са,
Кой женен, разведен,
А кой там е останал
Съвсем сам не знам...

И как да позная
Кой е за мен?
И кой ли ще иска
Да бъде със мен?

Но, ето, аз виждам,
Две черни очи,
Маслинки усмихнати,
В твоите очи!...

И тупа сърцето,
Прескача, буши!
Разбира горкото,
Че чаках и търсех
Тези очи!...

И пиша набързо Здравей!
Привет от България!
Чакам ответ!
И пристига с усмивка привет!

Здравей, Интернет!
Протягам ръка-
Да намеря приятел.
Мечтая за сродна душа...

Тъй много различни и близки
Житейски съдби...
А общото, дето ни свързва,
Са самотните вечери в къщи...

Самотни души сме
Ний знаем добре.
И търсим в безкрая
Нам сродна и нежна душа!

Обиди премного сме
Понесли въобще,
Че само този, който е страдал,
Може да те разбере!


17.12.2005г.
София, България

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Суси!
  • И тупа сърцето,
    Прескача, буши!
    Разбира горкото,
    Че чаках и търсех
    Тези очи!...

    Хубаво е

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...