Здравей, момиче, ако ме обичаш
ЗДРАВЕЙ, МОМИЧЕ, АКО МЕ ОБИЧАШ
... денят не беше с нищо по-особен, дойде и тръгна си без много шум,
изгубих те в софийския следобед, май, беше нейде в подлеза на ЦУМ,
ще кажеш, че ветрецът те отвея от „Сердика” към „Г. М. Димитров”,
и стръкчето ми – бяла орхидея, след миг по теб повехна от любов,
дъската ми отново взе да хлопа, повярвах, че септември ще е май! –
че ще седим на пейките пред Попа – да чуя звън на столичен трамвай,
със вятъра по „Витошка” ли виех, или изпих три бири на „Леге”? –
не помня, но поспорихме на „Вие” в патрулката с едно добро ченге,
конфликтът вече беше се изострил, но аз му дадох книжка с автограф,
и сетне дълго в скапания хостел извъртах се в протрития чаршаф,
със свещ в „Света Неделя” коленича и моля се, изгубил ум и дум! –
здравей, момиче! – ако ме обичаш, ще ме намериш в подлеза на ЦУМ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
