Пловдив, здравей!
От лъчите на слънцето
лятно огрян.
Толкоз стар! Толкоз млад!
Шумящ... Замечтан...
В теб препуска македонската
конница...
Още ехти на цар Филип гласът...
И по пътят от камък граден
стари римляни гордо пристъпват...
Пловдив, здравей!
Приютяваш милиони съдби!
Как тупти, как пулсира
твойто смело сърце!
Край брегът на Марица.
Взема сила и кръв
от тракийската българска гръд!
Топлина от безкраят...
И надежда от свойте чеда!
Пловдив, здравей!
Толкоз стар! Толкоз мъдър!
Пловдив, здравей!
Ти си млад!
Ти си вечен!
© Хари Спасов Всички права запазени