Пловдив, здравей!

От лъчите на слънцето

лятно огрян.

Толкоз стар! Толкоз млад!

Шумящ... Замечтан...

В теб препуска македонската

конница...

Още ехти на цар Филип гласът...

И по пътят от камък граден

стари римляни гордо пристъпват...

Пловдив, здравей!

Приютяваш милиони съдби!

Как тупти, как пулсира

твойто смело сърце!

Край брегът на Марица.

Взема сила и кръв

от тракийската българска гръд!

Топлина от безкраят...

И надежда от свойте чеда!

Пловдив, здравей!

Толкоз стар! Толкоз мъдър!

Пловдив, здравей!

Ти си млад!

Ти си вечен!