Зейналите двери
http://www.youtube.com/watch?v=XOUSPsj7wlQ
Пак зейнали са дверите ми, да те чакат
през тях да влезеш, като вятър,
но времето през преспите, Игнате,
отсея чувствата ти лихи...
Не мога със пшеница да те ръся,
че вместо жито - самотности роди
дъждът и на реверите му вися
със капчици надежди, вместо сълзи.
Във този ден не се изнася огън,
а моя дадох го на теб,
че влезе пръв в сърцето и остана,
любов да си ми всеки Божи ден.
В сърцето ми за радост си обител.
В очите - взор за влюбените полети.
И три години още да те чакам,
пак любовта ми огъня ще ти стъкми.
Че който истински веднъж обикне,
той знае чудото на любовта,
че тя под пепелта пожари крие,
a камъка превръща във вода.
Не стой отвън, ако решиш да дойдеш,
а просто влез и приседни...
Не казвай, че си ме обичал и ме искаш.
Обичам, колкото небе за двама ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
