Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Dec 20, 2011, 12:57 PM

Зейналите двери 

  Poetry » Love
616 0 14

                     http://www.youtube.com/watch?v=XOUSPsj7wlQ


Пак зейнали са дверите ми, да те чакат
през тях да влезеш, като вятър,
но времето през преспите, Игнате,
отсея чувствата ти лихи...
Не мога със пшеница да те ръся,
че  вместо жито - самотности  роди
дъждът и на реверите му  вися
със капчици надежди, вместо сълзи.
Във този ден  не се изнася огън,
а моя дадох го на теб,
че влезе пръв в сърцето и остана,
любов да си ми всеки Божи ден.
В сърцето ми за радост си обител.
В очите - взор за влюбените  полети.
И три години още да те чакам,
пак любовта ми огъня ще ти стъкми.
Че който истински веднъж обикне,
той знае чудото на любовта,
че тя под пепелта пожари крие,
a  камъка превръща във вода.

 

Не стой отвън, ако решиш да дойдеш,

а просто влез и приседни...

Не казвай, че си ме обичал и ме искаш.

Обичам, колкото небе за двама ни...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??