Нелепата представа, че си жив,

защото е есен и растеш, но навътре,

със зелена опашка помахва само слънцето

и си отива.

Капнало.
Завинаги.

Това не доказва нищо,

освен че след теб небесният череп

ще се пръсне на глътки смаяна вода,

а облаците ще натежат като подземия

върху залязлата ти кожа,

от петите до главата

ще ти влея най-лекото обезболяващо - живот,

докато суеверията се отронват безпощадно

по гилотината на чисто черната ми козина.