Ще помня вечно тези зелени очи,
които говорят по-нежно от устните,
плачат, когато мен ме боли,
изгарят от страст и желание.
Нощем сънувам тези зелени очи,
усещам сълзите изплакани,
сънувам времето, отдавна отминало
и боли ме в съня ми, страшно боли.
Как да забравя тези зелени очи
и да изтрия сълзите изплакани,
думи не казани, от тях ме боли,
и от толкова хубави спомени...
© Румяна Михалева Всички права запазени