Feb 22, 2007, 9:12 AM

Зелени очи

  Poetry
5.5K 0 7

Ще помня вечно тези зелени очи,
които говорят по-нежно от устните,
плачат, когато мен ме боли,
изгарят от страст и желание.
 
    Нощем сънувам тези зелени очи,
    усещам сълзите изплакани,
    сънувам времето, отдавна отминало
    и боли ме в съня ми, страшно боли.

Как да забравя тези зелени очи
и да изтрия сълзите изплакани,
думи не казани, от тях ме боли,
и от толкова хубави спомени...

   













Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...