Зелени треви
високи нагазвам.
И ме боли.
Устата прехапвам.
Гълтам сълзи.
Отмятам косата си.
Уморих се да ходя
по ръба на вината.
До гуша ми е от истини,
дето не топлят.
Говоря със призраци.
Мълчат йезуитски.
Стискам зъби.
Ножовете глътнах.
Подкастрих рогата си.
На мойта морава
живее зверче -
толкова истинско,
че чак съм изтрита.
Е, хайде, елате де -
измерете душата ми.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени