17 dic 2008, 15:21

Зелени треви

  Poesía
838 0 24
 

Зелени треви

високи нагазвам.

И ме боли.

Устата прехапвам.

Гълтам сълзи.

Отмятам косата си.

Уморих се да ходя

по ръба на вината.

До гуша ми е от истини,

дето не топлят.

Говоря със призраци.

Мълчат йезуитски.

Стискам зъби.

Ножовете глътнах.

Подкастрих рогата си.

На мойта морава

живее зверче -

толкова истинско,

че чак съм изтрита.

Е, хайде, елате де -

измерете душата ми.

 

 

 

 

Един човешки живот-Далида 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...