Зелени треви
високи нагазвам.
И ме боли.
Устата прехапвам.
Гълтам сълзи.
Отмятам косата си.
Уморих се да ходя
по ръба на вината.
До гуша ми е от истини,
дето не топлят.
Говоря със призраци.
Мълчат йезуитски.
Стискам зъби.
Ножовете глътнах.
Подкастрих рогата си.
На мойта морава
живее зверче -
толкова истинско,
че чак съм изтрита.
Е, хайде, елате де -
измерете душата ми.
Един човешки живот-Далида
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
