Зелени треви
високи нагазвам.
И ме боли.
Устата прехапвам.
Гълтам сълзи.
Отмятам косата си.
Уморих се да ходя
по ръба на вината.
До гуша ми е от истини,
дето не топлят.
Говоря със призраци.
Мълчат йезуитски.
Стискам зъби.
Ножовете глътнах.
Подкастрих рогата си.
На мойта морава
живее зверче -
толкова истинско,
че чак съм изтрита.
Е, хайде, елате де -
измерете душата ми.
Един човешки живот-Далида
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
