26.12.2013 г., 18:09

Зеленият залез в Пасифика...*

681 0 1

 

Зеленият залез в Пасифика...*

                 (спомен)

                     11.05.1982 год.- Пасифика

 

Нежен залез макове разкошни

пръснал бе, а палави вълни

нейде от безкрая: още, още

вятърът довея и разби-

 

в тихият покой на Океана,

в подстъпа омаен към нощта,

после в светлината разпиляна

пламна разлюляната вода...

 

Тъмно-сини облаци закриха

Слънцето... Внезапно притъмня...

Миг ли, два ли, стана тихо, тихо-

вятърът дори за малко спря...

 

А не духа вятърът нахалост-

мина по небето и от там

облаците щом отвея с ярост:

светна залезният Океан....

 

Спряло на небето в синевата

Слънцето бе огнено кълбо,

бавно се заспуска към водата

и до нея се забави то...

 

Цялата Стихия във сребриста

засия небесна светлина,

слънцето за малко там увисна-

да запали първата вълна...

 

... После втора, трета и внезапно

пламна Океанът от пожар:

в цветове от алено до златно

и с нюанс на светъл кехлибар...

 

И небето също се запали

с облаците заедно, но те-

вятърът щом огнен ги погали

минаха по цялото небе...

 

... А когато Слънцето угасна

тръгвайки си и от този ден,

с приказно вълшебство там проблясна:

в златната пътека-лъч зелен...

 

... И тъй дълго аз стоях и гледах

в тръпен унес тази красота,

че повярвах в чудната легенда

и което тя ми обеща!...

 

Коста Качев,

26.12.2013.

                                                              

*В моряшкия фолклор се говори за „Зеленият залез”,

който се явява в морето веднъж на 1000 години.

Ако моряк го види, ще бъде щастлив до края на живота

си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...