Зеленият залез в Пасифика...*

                 (спомен)

                     11.05.1982 год.- Пасифика

Нежен залез макове разкошни

пръснал бе, а палави вълни

нейде от безкрая: още, още

вятърът довея и разби-

в тихият покой на Океана,

в подстъпа омаен към нощта,

после в светлината разпиляна

пламна разлюляната вода...

Тъмно-сини облаци закриха

Слънцето... Внезапно притъмня...

Миг ли, два ли, стана тихо, тихо-

вятърът дори за малко спря...

А не духа вятърът нахалост-

мина по небето и от там

облаците щом отвея с ярост:

светна залезният Океан....

Спряло на небето в синевата

Слънцето бе огнено кълбо,

бавно се заспуска към водата

и до нея се забави то...

Цялата Стихия във сребриста

засия небесна светлина,

слънцето за малко там увисна-

да запали първата вълна...

... После втора, трета и внезапно

пламна Океанът от пожар:

в цветове от алено до златно

и с нюанс на светъл кехлибар...

И небето също се запали

с облаците заедно, но те-

вятърът щом огнен ги погали

минаха по цялото небе...

... А когато Слънцето угасна

тръгвайки си и от този ден,

с приказно вълшебство там проблясна:

в златната пътека-лъч зелен...

... И тъй дълго аз стоях и гледах

в тръпен унес тази красота,

че повярвах в чудната легенда

и което тя ми обеща!...

Коста Качев,

26.12.2013.

*В моряшкия фолклор се говори за „Зеленият залез”,

който се явява в морето веднъж на 1000 години.

Ако моряк го види, ще бъде щастлив до края на живота

си.