5.07.2017 г., 1:12

Зелено

1.3K 2 3

I

младостта ми е тук
под пръстите си я усещам
цъфнала
трепери
в очакване на среща
с река, с която да се слее

 

 

II

какво ще правя,
когато тя си отиде?
дали и как ще разбера
дали ще е когато се изправя
някоя сутрин от леглото
и едното,
което ме вълнува,
ще е какво ще си направя
за закуска?
или внезапно
ще спра
да умувам
да желая
да бленувам
да философствам,
да се уверявам, 
че романтиката още съществува,
че звезди не се купуват,
че река Амур не е само руска,
че тече и тук,
и всеки звук, видение и образ
ще изчезнат
- пук!
и само бездна
ще остане
под върха на пръстите ми

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kiddo Всички права запазени

зелено, философско...

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментарите.
  • Много интересно пишеш, сякаш се докоснах до друг свят, Пук! Браво!
  • Радвай се на зеленото! Това "пук" може да се случи по всяко време. Не е свързано с възраст, а с дух! Човек, до като е жив има желания! Виж, любопитството и философстването са друга работа. Някои ги нямат изобщо, а други си умират с тях. Зелено, философско поздравче!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...