5.07.2017 г., 1:12

Зелено

1.3K 2 3

I

младостта ми е тук
под пръстите си я усещам
цъфнала
трепери
в очакване на среща
с река, с която да се слее

 

 

II

какво ще правя,
когато тя си отиде?
дали и как ще разбера
дали ще е когато се изправя
някоя сутрин от леглото
и едното,
което ме вълнува,
ще е какво ще си направя
за закуска?
или внезапно
ще спра
да умувам
да желая
да бленувам
да философствам,
да се уверявам, 
че романтиката още съществува,
че звезди не се купуват,
че река Амур не е само руска,
че тече и тук,
и всеки звук, видение и образ
ще изчезнат
- пук!
и само бездна
ще остане
под върха на пръстите ми

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kiddo Всички права запазени

зелено, философско...

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментарите.
  • Много интересно пишеш, сякаш се докоснах до друг свят, Пук! Браво!
  • Радвай се на зеленото! Това "пук" може да се случи по всяко време. Не е свързано с възраст, а с дух! Човек, до като е жив има желания! Виж, любопитството и философстването са друга работа. Някои ги нямат изобщо, а други си умират с тях. Зелено, философско поздравче!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...