Jul 5, 2017, 1:12 AM

Зелено

1.3K 2 3

I

младостта ми е тук
под пръстите си я усещам
цъфнала
трепери
в очакване на среща
с река, с която да се слее

 

 

II

какво ще правя,
когато тя си отиде?
дали и как ще разбера
дали ще е когато се изправя
някоя сутрин от леглото
и едното,
което ме вълнува,
ще е какво ще си направя
за закуска?
или внезапно
ще спра
да умувам
да желая
да бленувам
да философствам,
да се уверявам, 
че романтиката още съществува,
че звезди не се купуват,
че река Амур не е само руска,
че тече и тук,
и всеки звук, видение и образ
ще изчезнат
- пук!
и само бездна
ще остане
под върха на пръстите ми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Kiddo All rights reserved.

зелено, философско...

Comments

Comments

  • Благодаря за коментарите.
  • Много интересно пишеш, сякаш се докоснах до друг свят, Пук! Браво!
  • Радвай се на зеленото! Това "пук" може да се случи по всяко време. Не е свързано с възраст, а с дух! Човек, до като е жив има желания! Виж, любопитството и философстването са друга работа. Някои ги нямат изобщо, а други си умират с тях. Зелено, философско поздравче!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...