"Цветен Георги" дари ни

с венец - от къпина, от глог,

и от здравец,

коприва  притури и

с червен конец завърза...

на зелено дърво окачи кантара,

високи люлки

до небето изпрати -смях да кънти

Гергьовден - светъл ден,

на гергьовче мирише след дъжд,

а  всяка капка е жълтица

и "играе"на берекет

заровено имане .

Бягат черни мисли,

подгонени от вейки и бодли,

бият камбани, а дядо

от нивата се връща,

заровил в нея червено яйце...

... на курбан мирише...

така е било.