Зелено спокойствие
Дърветата привели клони
Ласкаят нежно мойта плът
Дървета правят ми поклони
Галят ме и сторват път
Даряват ми спокойствие зелено
По нежни от обичаща жена
Докосват сърцето заледено
Превръщат ме в звук и светлина
Сякаш в омагьосан свят
Не стъпвам а летя...
Едно дърво е като брат
Потупва ме и иска да простя
Бреза с листата нежно гали
Ручей някъде ручи...
Сестра е сякаш и те жали
Дървета а с души...
Кестени като шпалир
Отдават чест от две страни
Обзема ме душевен мир
Душата вече не боли
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
