21 февр. 2010 г., 13:24

Зелено спокойствие

762 0 16

Дърветата привели клони

Ласкаят нежно мойта плът

Дървета правят ми поклони

Галят ме и сторват път

Даряват ми спокойствие зелено

По нежни от обичаща жена

Докосват сърцето заледено

Превръщат ме в звук и светлина

Сякаш в омагьосан свят

Не стъпвам а летя...

Едно дърво е като брат

Потупва ме и иска да простя

Бреза с листата нежно гали

Ручей някъде ручи...

Сестра е сякаш и те жали

Дървета а с души...

Кестени като шпалир

Отдават чест от две страни

Обзема ме душевен мир

Душата вече не боли

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като ме прихванат "карастанчовите" и аз се хващам за зелено.Поздрави!
  • Толкова пролетно и зелено Стопли ме
  • ЕЙЙЙ знаеш как да разсмееш човек .БЛАГОДАРЯТИ ПРИЯТЕЛЮ.ЗЕЛЕНО ОТ МЕН,ХА ХА ХА!!!
  • Брат ми, кого наричаш дърво...? Знаех си, че от слънчевия ти характер и ромонящата ти душа друго освен хлорофил няма да произлезе! Харесва ми как си се раззеленил... фотосинтеза!
  • Благодаря ЛАСКА!!!ПОЗДРАВЧЕ ОТ МЕН

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...