Зелено спокойствие
Дърветата привели клони
Ласкаят нежно мойта плът
Дървета правят ми поклони
Галят ме и сторват път
Даряват ми спокойствие зелено
По нежни от обичаща жена
Докосват сърцето заледено
Превръщат ме в звук и светлина
Сякаш в омагьосан свят
Не стъпвам а летя...
Едно дърво е като брат
Потупва ме и иска да простя
Бреза с листата нежно гали
Ручей някъде ручи...
Сестра е сякаш и те жали
Дървета а с души...
Кестени като шпалир
Отдават чест от две страни
Обзема ме душевен мир
Душата вече не боли
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Деничин Все права защищены
