longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
Feb 21, 2010, 1:24 PM

Зелено спокойствие

  Poetry
760 0 16

Дърветата привели клони

Ласкаят нежно мойта плът

Дървета правят ми поклони

Галят ме и сторват път

Даряват ми спокойствие зелено

По нежни от обичаща жена

Докосват сърцето заледено

Превръщат ме в звук и светлина

Сякаш в омагьосан свят

Не стъпвам а летя...

Едно дърво е като брат

Потупва ме и иска да простя

Бреза с листата нежно гали

Ручей някъде ручи...

Сестра е сякаш и те жали

Дървета а с души...

Кестени като шпалир

Отдават чест от две страни

Обзема ме душевен мир

Душата вече не боли

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • bojilova1 (Петя Божилова)
    bojilova1 (Петя Божилова)
    Като ме прихванат "карастанчовите" и аз се хващам за зелено.Поздрави!
  • Азазел (Неличка)
    Азазел (Неличка)
    Толкова пролетно и зелено Стопли ме
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    ЕЙЙЙ знаеш как да разсмееш човек .БЛАГОДАРЯТИ ПРИЯТЕЛЮ.ЗЕЛЕНО ОТ МЕН,ХА ХА ХА!!!
  • B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    Брат ми, кого наричаш дърво...? Знаех си, че от слънчевия ти характер и ромонящата ти душа друго освен хлорофил няма да произлезе! Харесва ми как си се раззеленил... фотосинтеза!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Благодаря ЛАСКА!!!ПОЗДРАВЧЕ ОТ МЕН

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0