Зелено спокойствие
Дърветата привели клони
Ласкаят нежно мойта плът
Дървета правят ми поклони
Галят ме и сторват път
Даряват ми спокойствие зелено
По нежни от обичаща жена
Докосват сърцето заледено
Превръщат ме в звук и светлина
Сякаш в омагьосан свят
Не стъпвам а летя...
Едно дърво е като брат
Потупва ме и иска да простя
Бреза с листата нежно гали
Ручей някъде ручи...
Сестра е сякаш и те жали
Дървета а с души...
Кестени като шпалир
Отдават чест от две страни
Обзема ме душевен мир
Душата вече не боли
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados
