Земна пролет
Потегли ручейче от планината.
Снегът стопи се и във равнината.
Кокичетата вече са на слънце,
а нивите загърлят златно зрънце.
И долетяха щъркелите вече,
а зимата отиде надалече.
Разцъфнаха в горите минзухари.
Запяха пак и горските клюкари.
И славеят с неповторими знаци
извива глас в зелените клонаци.
А сутринта се утрото смълчава,
за да се чуе врабчова гълчава.
Денят е някак светло приповдигнат
и е от времето във култ издигнат.
Земята сякаш е във цвят обвита
и с пролетната мантия завита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
