Земни цветя
Качена на хълма на стръмните мъжки тревоги,
садя семена върху малкото жива земя.
Надежда садя на онази далечна планета,
където до днес не покълваха земни цветя.
Където звездите не бяха вселенски поети.
Където не виеха влюбени птици гнезда.
Засаждам цветя, а се раждат поля от куплети.
По-малко раним и прекършен се буди света.
Сеячът си тръгва, сеячът разбира, сеячът върви през ръжта.
Сеячът е пътник в небесната нива и моли за прошка дъжда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
