Земно его
816
0
0
Гоних
призрачни миражи,
а сърцето ми
опасваха мечти...
Следвах
слънчевия път,
а изкачвах
облачни етажи...
Кръстосвах
чуждите земи,
а в моята растеше
посаденото ми цвете...
Вечер чувах
медни гласове,
а сутрин изгревът
обратно ме зовеше...
Прегръщах
сляпа вяра,
целувах
обещаващи любов,
а със земното си его
за тяхното небе
ме приковаха те...
Дейзи Патън
.•´¸.•*¨) ¸.•*¨)
(¸.•´ (¸.•´ .•´ ¸¸.•¨¯`•
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дейзи Патън Всички права запазени
