29.02.2008 г., 14:32

Земя

918 0 5
 

Земя

 

Попий ме, погълни ме цялата,

подари ми твоя аромат,

строши оковите на тялото,

потопи ме в своя кръговрат.

 

Дъждът ще ни полива често,

ще разгражда цялата материя.

Направи ме част от тебе вместо

да живея на батерия!

 

От ръцете ми ще никнат клони,

а сърцето ми ще бъде цвят,

листата ми ще са подслони

за всяка истина на този свят.

 

Отвори недрата и вземи ме!

Идвам днес с усмивка блага,

искам да съм в тебе! Приеми ме!

Стоя на твоя свят на прага.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тинка Това Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...