29 февр. 2008 г., 14:32

Земя

919 0 5
 

Земя

 

Попий ме, погълни ме цялата,

подари ми твоя аромат,

строши оковите на тялото,

потопи ме в своя кръговрат.

 

Дъждът ще ни полива често,

ще разгражда цялата материя.

Направи ме част от тебе вместо

да живея на батерия!

 

От ръцете ми ще никнат клони,

а сърцето ми ще бъде цвят,

листата ми ще са подслони

за всяка истина на този свят.

 

Отвори недрата и вземи ме!

Идвам днес с усмивка блага,

искам да съм в тебе! Приеми ме!

Стоя на твоя свят на прага.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тинка Това Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...