29 feb 2008, 14:32

Земя

  Poesía
917 0 5
 

Земя

 

Попий ме, погълни ме цялата,

подари ми твоя аромат,

строши оковите на тялото,

потопи ме в своя кръговрат.

 

Дъждът ще ни полива често,

ще разгражда цялата материя.

Направи ме част от тебе вместо

да живея на батерия!

 

От ръцете ми ще никнат клони,

а сърцето ми ще бъде цвят,

листата ми ще са подслони

за всяка истина на този свят.

 

Отвори недрата и вземи ме!

Идвам днес с усмивка блага,

искам да съм в тебе! Приеми ме!

Стоя на твоя свят на прага.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тинка Това Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...