29 feb 2008, 14:32

Земя

  Poesía
923 0 5
 

Земя

 

Попий ме, погълни ме цялата,

подари ми твоя аромат,

строши оковите на тялото,

потопи ме в своя кръговрат.

 

Дъждът ще ни полива често,

ще разгражда цялата материя.

Направи ме част от тебе вместо

да живея на батерия!

 

От ръцете ми ще никнат клони,

а сърцето ми ще бъде цвят,

листата ми ще са подслони

за всяка истина на този свят.

 

Отвори недрата и вземи ме!

Идвам днес с усмивка блага,

искам да съм в тебе! Приеми ме!

Стоя на твоя свят на прага.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тинка Това Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...