Feb 29, 2008, 2:32 PM

Земя

  Poetry
920 0 5
 

Земя

 

Попий ме, погълни ме цялата,

подари ми твоя аромат,

строши оковите на тялото,

потопи ме в своя кръговрат.

 

Дъждът ще ни полива често,

ще разгражда цялата материя.

Направи ме част от тебе вместо

да живея на батерия!

 

От ръцете ми ще никнат клони,

а сърцето ми ще бъде цвят,

листата ми ще са подслони

за всяка истина на този свят.

 

Отвори недрата и вземи ме!

Идвам днес с усмивка блага,

искам да съм в тебе! Приеми ме!

Стоя на твоя свят на прага.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тинка Това All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...