Земя на дедите ми
Тринадесет столетия живяла -
измъчвана, ограбвана, горена...
Ти всичко си, Родино, изтърпяла -
пред никого не падна на колене.
Нашественици много са мечтали -
да притежават твоите богатства.
И колко века в робство те държали,
и вършили злини и светотатства...
Но горди и мъжествени, дедите
те бранели по бойните полета.
А внуците вървели по следите,
поемали бунтовната щафета...
Така, Родино, ти си издържала
и твърда си била пред изпитните.
Напред, през вековете си вървяла,
възраждала си се от съсипните...
Прекланям се пред теб и твойта сила,
земя свещена на дедите мои!
На Левски пред безсмъртното бесило,
пред твоите безименни герои!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
