May 7, 2011, 9:01 PM

Земя на дедите ми

  Poetry » Civic
949 1 2

 

 

Тринадесет столетия живяла -

измъчвана, ограбвана, горена...

Ти всичко си, Родино, изтърпяла -

пред никого не падна на колене.

 

Нашественици много са мечтали -

да притежават твоите богатства.

И колко века в робство те държали,

и вършили злини и светотатства...

 

Но горди и мъжествени, дедите

те бранели по бойните полета.

А внуците вървели по следите,

поемали бунтовната щафета...

 

Така, Родино, ти си издържала

и твърда си била пред изпитните.

Напред, през вековете си вървяла,

възраждала си се от съсипните...

 

Прекланям се пред теб и твойта сила,

земя свещена на дедите мои!

На Левски пред безсмъртното бесило,

пред твоите безименни герои!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...