Земя на дедите ми

7 мая 2011 г., 21:01

Поэзия » Гражданская

667 1 2

Тринадесет столетия живяла -

измъчвана, ограбвана, горена...

Ти всичко си, Родино, изтърпяла -

пред никого не падна на колене.

Нашественици много са мечтали -

да притежават твоите богатства.

И колко века в робство те държали,

и вършили злини и светотатства...

Но горди и мъжествени, дедите

те бранели по бойните полета.

А внуците вървели по следите,

поемали бунтовната щафета...

Така, Родино, ти си издържала

и твърда си била пред изпитните.

Напред, през вековете си вървяла,

възраждала си се от съсипните...

Прекланям се пред теб и твойта сила,

земя свещена на дедите мои!

На Левски пред безсмъртното бесило,

пред твоите безименни герои!