Земя на дедите ми
Тринадесет столетия живяла -
измъчвана, ограбвана, горена...
Ти всичко си, Родино, изтърпяла -
пред никого не падна на колене.
Нашественици много са мечтали -
да притежават твоите богатства.
И колко века в робство те държали,
и вършили злини и светотатства...
Но горди и мъжествени, дедите
те бранели по бойните полета.
А внуците вървели по следите,
поемали бунтовната щафета...
Така, Родино, ти си издържала
и твърда си била пред изпитните.
Напред, през вековете си вървяла,
възраждала си се от съсипните...
Прекланям се пред теб и твойта сила,
земя свещена на дедите мои!
На Левски пред безсмъртното бесило,
пред твоите безименни герои!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
